Урегулиран поземлен имот с отлична локация в с. Радва. Намира се на около 20м от пътя Несебър - Равда, в близост до "Булгаверна Варвари" - едно от най-атрактивните заведения в района. Вода и канализация има до границата на имота. Ток - на 25м.

Парцелът е с площ 5200 кв.м. Постижимата РЗП е 8100 кв.м, която включва и подземните гаражи. Жилищната разгърната застроена площ възлиза на 6200 кв.м. Проектът предвижда:

• Три сгради с общо 82 апартамента
• 90 паркоместа - подземни и надземни
• басейн
• ресторант и др.

Параметри на застрояване

• Плътност на застрояване - 40%
• Площ за озеленяване - 50%
• Коефициент на застрояване - 1,2
• Кота Корниз - 10м

Акценти 

• Отлична локация
• Само на 300м от морето

• Регулация
• Електрификация
• Водопровод
• Канализация
• За жилищно строителство

Придобиване на земя от чуждестранни граждани и юридически лица в България след 01.01.2007г.

Съгласно ангажиментите на България в процеса на европейската интеграция, в чл. 22 от Конституцията са направени промени с цел хармонизиране на българското законодателство с правото на Европейския съюз. Съгласно тези промени чужденци и чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху земя в следните случаи:

• съгласно условията и сроковете на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз
• по силата на международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за РБългария
• чрез наследяване по закон.

I.  Правната рамка за придобиване на земя се урежда в Приложение VІ част 3, т.1 „Свободно движение на капитали”. Съгласно това приложение, чуждестранни граждани на държавите членки на ЕС или държавите членки на Споразумението за Европейско икономическо пространство /СЕИП/ и чуждестранни юридически лица, учредени в съответствие със законите на друга държава-членка или на държава, страна по СЕИП, които пребивават законно  в България от 01.01.2007г., могат да придобиват собственост върху земя за второ жилище, при правилата за придобиване на земя, които се отнасят за българските граждани.

Легална дефиниция за това какво е второ жилище е дадена в Законопроекта за изменение и допълнение на ЗС: това е жилището, различно от основното в някоя държава членка на ЕС.

Според нормата всички ограничения отпадат за граждани на ЕС и СЕИП, които пребивават постоянно в България. Дефиниция за постоянно пребиваващи чужденци пък има в новоприетия Закона за влизането, пребиваването и напускането на РБ на гражданите на ЕС и членовете на техните семейства / Д. в-к, бр.80, от 03.10.2006г. /

За същите граждани или юридически лица, които не пребивават в България, се въвеждат ограничения за придобиване на земя за второ жилище, т.е. те все още са ограничени от това право. Срокът за това ограничение, обаче,  е 5 години, т.е. до 2012г.

Относно придобиването на земеделска земя и гори, Приложение VІ, част 3, т.2 въвежда 7 годишен ограничителен период в който граждани на ЕС и юридически лица, учредени в ЕС не могат да придобиват такава земя. Това обаче не се отнася за „самостоятелно заети земеделски производители, които са граждани на друга държава-членка и, които желаят да се установят и законно да пребивават в България.”

Във връзка с тези промени в момента се подготвят промени и в Закона за горите, Закона за защитените територии, Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд. 

II. Въпросът за придобиване на земя от чуждестранни граждани и чуждестранни юридически лица, учредени съгласно нормите на държава, която не е членка на ЕС или СЕИП, се засяга във втората хипотеза на Чл. 22 от Конституцията.

Такива лица могат да придобиват собственост върху земя по силата на международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за РБългария. Тази разпоредба е в сила от 01.01.2007г. и за нея няма хипотеза за дъпълнително изменение в някакъв срок.

III. В стария Чл. 22, ал. 3 се въвеждаше задължение за чужденци, придобили земи по наследство, да ги отчуждят в 3 – годишен срок от наследяването. Този текст вече е отменен. Разпоредбата обаче още съществува в Чл. 29, ал. 2 от ЗС. Oграничението в този случай се предвижда да отпадне с новите промени в ЗС, а да остане само относно придобиването по наследство на земеделски земи и гори.