Продава къща в родопско село до минерални извори

Местоположение

Къщата се намира в балнеологичен курорт, разположен сред живописните склонове на Родопския масив на 750 м надморска височина по поречието на р. Малка Арда.

Разпределение

Къща в добро състояние на тихо и живописно място в близост до гората и същевременно недалеч от центъра на селото.
Първи етаж се състои от кухня с трапезария и механа, а вторият етаж от антре, две спални и санитарно помещение. Двата етажа са с два отделни входа.
Дворът е добре поддържан с лека денивелация.

Акценти

• Умерено континентален климат
• Хипертермална, лечебна минерална вода
• Целогодишно балнеолечение

Отопление: Локално

Бани: 1

Дограма: Дървена

• АКТ 16
• Регулация
• Водопровод
• Канализация

Придобиване на земя от чуждестранни граждани и юридически лица в България след 01.01.2007г.

Съгласно ангажиментите на България в процеса на европейската интеграция, в чл. 22 от Конституцията са направени промени с цел хармонизиране на българското законодателство с правото на Европейския съюз. Съгласно тези промени чужденци и чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху земя в следните случаи:

• съгласно условията и сроковете на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз
• по силата на международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за РБългария
• чрез наследяване по закон.

I.  Правната рамка за придобиване на земя се урежда в Приложение VІ част 3, т.1 „Свободно движение на капитали”. Съгласно това приложение, чуждестранни граждани на държавите членки на ЕС или държавите членки на Споразумението за Европейско икономическо пространство /СЕИП/ и чуждестранни юридически лица, учредени в съответствие със законите на друга държава-членка или на държава, страна по СЕИП, които пребивават законно  в България от 01.01.2007г., могат да придобиват собственост върху земя за второ жилище, при правилата за придобиване на земя, които се отнасят за българските граждани.

Легална дефиниция за това какво е второ жилище е дадена в Законопроекта за изменение и допълнение на ЗС: това е жилището, различно от основното в някоя държава членка на ЕС.

Според нормата всички ограничения отпадат за граждани на ЕС и СЕИП, които пребивават постоянно в България. Дефиниция за постоянно пребиваващи чужденци пък има в новоприетия Закона за влизането, пребиваването и напускането на РБ на гражданите на ЕС и членовете на техните семейства / Д. в-к, бр.80, от 03.10.2006г. /

За същите граждани или юридически лица, които не пребивават в България, се въвеждат ограничения за придобиване на земя за второ жилище, т.е. те все още са ограничени от това право. Срокът за това ограничение, обаче,  е 5 години, т.е. до 2012г.

Относно придобиването на земеделска земя и гори, Приложение VІ, част 3, т.2 въвежда 7 годишен ограничителен период в който граждани на ЕС и юридически лица, учредени в ЕС не могат да придобиват такава земя. Това обаче не се отнася за „самостоятелно заети земеделски производители, които са граждани на друга държава-членка и, които желаят да се установят и законно да пребивават в България.”

Във връзка с тези промени в момента се подготвят промени и в Закона за горите, Закона за защитените територии, Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд. 

II. Въпросът за придобиване на земя от чуждестранни граждани и чуждестранни юридически лица, учредени съгласно нормите на държава, която не е членка на ЕС или СЕИП, се засяга във втората хипотеза на Чл. 22 от Конституцията.

Такива лица могат да придобиват собственост върху земя по силата на международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за РБългария. Тази разпоредба е в сила от 01.01.2007г. и за нея няма хипотеза за дъпълнително изменение в някакъв срок.

III. В стария Чл. 22, ал. 3 се въвеждаше задължение за чужденци, придобили земи по наследство, да ги отчуждят в 3 – годишен срок от наследяването. Този текст вече е отменен. Разпоредбата обаче още съществува в Чл. 29, ал. 2 от ЗС. Oграничението в този случай се предвижда да отпадне с новите промени в ЗС, а да остане само относно придобиването по наследство на земеделски земи и гори.